Юли Тонкин: За да сме успешни, първо трябва да се научим да бъдем щастливи

Юли Тонкин е писател, предприемач, инвеститор, създател и водещ на най-голямото събитие за личностно развитие в България – Несеминарът. Автор на бестселърите – “Нечовекът”, “Ново Начало” и “проДАВАЙ”, “Тайните на щастливата връзка”. Преди дни излезе от печат най-новата му книга “Щастие. Изкуството да бъдем достатъчни”, на която е посветено и настоящото интервю. Юли достига до стотици хиляди българи със своята мисия да помага на хората да живеят по-добър живот, живот по техните правила. Чрез семинарите си на живо, обученията и уъркшопите, които провежда, уебсайта и профилите си в социалните мрежи (Instagram, Youtube), Юли вдъхновява хората да разгърнат и реализират потенциала си и да осъществят мечтите си. Последователите му са стотици, защото той води с личния си пример, който включва 15 години опит в онлайн бизнеса и финансовата сфера. Зад гърба си има няколко успешни бизнеса и само част от тях са генерирали 1 000 000 лв. в продажби за 2019 година. Като бизнес консултант има проведени повече от 300 лични и бизнес консултации, а над 30 000 човека са посетили негови платени живи събития.

Юли, може ли да ни разкажеш как възникна идеята за книга посветена на щастието и към кого е насочена?

– Идеята за книгата възникна в следствие на това че над 90% от хората, които ме търсят за консултации и искат съвети за своя бизнес, ме питат как да вдигнат продажбите, как да мотивират екипа си, как да повишат маржа или как да правят стратегически партньорства. Забелязах, че много малко от тях се интересуват от най-важното нещо, дали са щастливи и как могат вдигнат нивата на щастието. Тоест, в известен смисъл книгата е посветена на противоположното на това, за което ме търсят хората. И това ме накара да дам другата гледна точка, другата перспектива, защото за мен лично щастието е фундамент на успеха. Повечето хора преследват някакви цели, мислейки, че след като ги постигнат ще бъдат щастливи. А всъщност постигането им ги прави щастливи за няколко минути или ден, два, месец, но не и повече. Моето вярване е, че не трябва да си успешен, за да бъдеш щастлив, но трябва да бъдеш щастлив, за да бъдеш истински успешен.

Също така, написах тази книга за себе си. Имах желание да споделя своя личен опит и истории по пътя на моето личностно развитие и осъзнаване, защото непрекъснато разпознавах в други хора, които идват на консултации при мен и по събитията ми, същата болка, която и аз имах преди. Когато материалния свят ни увлече, много умни, интелигентни, крeативни хора забравят за основата – за щастието, за някои прости елементарни неща, като например да бъдем благодарни за това, което имаме.

Защо избра точно подзаглавието “Изкуството да бъдем достатъчни”?

– Защото богатството винаги е било вътре в нас и това в много голям детайл го разглеждам в книгата. Един от начините да стигнем до него е като бъдем благодарни за това, което ни се случва и това, което ни заобикаля. Благодарността е ключът към богатството и първата стъпка към щастието. Ако сме благодарни, сме богати. Често ме питат: “Как да съм благодарен, когато получавам 500 лв заплата?” Обичам да казвам, че понякога най-лошият ни кошмар е нечия чужда мечта. Помислете, че тези 500 лв. за някой човек от третия свят могат да бъдат цяло богатство, а за нас в България са повод за оплакване. Затова трябва да сме благодарни, за всичко, което имаме, на първо място и това ще ни помогне да видим всички други добри възможности около нас, за да постигнем целите си.

Аз предизвиквам хората да пробват една от медитациите за благодарност, която съм направил. Тя е напълно безплатна и можете да я намерите, както в книгата, така и в моя Youtube канал. Става въпрос за медитация, която е дневен ритуал. Благодарността е мускул, който трябва да бъде трениран. Когато започнем  да правим редовно тази тренировка за нашата душа, след около две, три седмици започват да се разкриват и следващите стъпки. Няма нужда аз или някой друг да ги посочва, всеки знае вътрешно кои са. Медитациите са храна за душата, това са тренировки за душата.

В книгата не давам готови отговори, защото нещата, които правят всеки един от нас щастлив за различни за отделните хора. Аз не съм човекът с отговорите, а с въпросите. В книгата читателите ще открият много въпроси, които ще ги накарат да научат нещо ново за своето щастие или да си припомнят добре забравено старо нещо, което е работило за тях преди. Ще си припомните кои са нещата, които са ви правили щастливи, за ги използвате като ресурс. В книгата освен въпроси, има също така и лични истории, защото според мен има един единствен качествен начин да водим и това е чрез собствен пример. Смятам, че хората ще се свържат със споделените от мен истории, защото те са толкова истински, типични за нас българите.

Казваш, че за да сме успешни, първо трябва да се научим да бъдем щастливи. А къде остава мотивацията, защото общото твърдение е, че нашата мотивация е тази, която ни подтиква към действие и към постигане на целите ни?

– За мен мотивацията е крайната награда, а не стимулът за действие. Повечето хора казват следното: “Трябва да се мотивирам да направя нещо”, а то е точно обратното! Трябва да направиш нещо, за да получиш мотивация. Така че, мотивацията е на последно място. Ако искате да бъдете по-мотивирани, направете нещо за себе си, за друг човек, ваш клиент, приятел, член на семейството. Действието води до мотивацията, а не обратното. Не ни трябва мотивация, за да действаме, но ни трябва действие, за да бъдем мотивирани.

Каква е твоята лична история по пътя на осъзнаването на истината за щастието?

– Преди няколко години имаше период, в който бях много разочарован от живота. Аз истински вярвах, наистина вярвах, че когато придобия първия си милион и официално стана милионер, ще бъда щастлив и то завинаги. Знам, че всичко това може да прозвучи доста смешно за някои хора, но истината е точно такава. От 16-17 годишен, по времето когато като завършвах училище, ми се зароди тази идея, че като стана милионер всички проблеми ще изчезнат. Парите ще ми дадат свобода и ще ми осигурят това, което нямам. Аз просто ще седя и ще се наслаждавам на живота и ще съм щастлив завинаги. Няколко години по-късно, постигнах тази финансова цел и станах милионер. И какво се случи? Нищо, абсолютно нищо не се промени. Единствено, че бях изключително разочарован, поради факта, че бях посветил няколко години от живота си на тази цел. Ежедневието ми беше същото, аз пак играех баскетбол, пак карах ски, пак играех компютърни игри. Да, колата ми не беше вече жигула, карах по-луксозна кола с повече коне, но това не ми донесе вътрешната промяна, която желаех. Преминах през един катарзис, за който повечето ми приятели казват, шегувайки се, че това е катарзисът на скучаещия милионер. В този катарзис разбираш, че си милионер, но не си нищо повече от другите хора, защото аз също мислех, че постигайки финансовата си цел, ще бъда повече от другите хора, което реално не е така. Оказа се, че всички злободневни неща и проблеми пак присъстват.

Така започнах да търся други методи, и разбрах че парите които имаме, нямат нищо общо с начина по който се чувстваме. Ние всички мечтаем да бъдем богати, но реално искаме да бъдем богати не на хартийки, а на чувства. Тогава, всъщност, все едно “кракнах” кода на Вселената и разбрах, че истинското богатство е да си благодарен за това, което имаш. Тогава цялата игра се променя! Когато си благодарен, не можеш да бъдеш едновременно с това и ядосан. Когато си благодарен, не можеш да бъдеш едновременно с това разочарован или депресиран. Това е невъзможно! Промени ми се възгледа за богатството. Започнах да медитирам и да правя тези пет минутни медитации за благодарност и чак тогава се почувствах истински богат, нещо което промени целия ми живот. И най-хубавото е, че от това състояние аз изкарах още повече пари, обаче без да имам нуждата от това. Те просто започнаха да идват към, понеже действията, които започнах да предприемам бяха много по уверени и много по-силни, защото аз не предприемах действия на нуждаещ се, а на смел човек, който дава. Всичко се промени!

Каква е стратегията, за да постигнем щастието?

– Стратегията е много проста, но зад тази простота хората си мислят, че стои нещо много сложно. Първата стъпка е да бъдем благодарни, втора стъпка е да бъдем тук и сега. Да не сме в миналото, да не сме в бъдещето, наистина да бъдем тук и сега. Защото обикновено бъдещето носи притеснение и страх, миналото съжаление. Единствено в настоящето можем да бъдем истински щастливи.

Просто е, но не е лесно. Има разлика между просто и лесно. На мен ми отне много време, не стана за една секунда да щракна с пръсти и нещата да се случат. Но хубаво е, че колкото и време да ни отнеме, по-добре късно отколкото никога.

Щастието не е стремеж, това е нашият дом. Това е стандартното ни състояние и съществуване, но също така и избор. Зависи от нас да решим дали ще бъдем щастливи, трябва да направим избор.

Ние чакаме да бъдем щастливи, само когато се случи нещо определено и така не позволяваме на живота да танцува танца си пред нас. Животът е танцьора, а ние сме танца. Толкова искаме нещата да се случват, както ни харесва на нас и по начина по който сме решили, че не позволяваме на най-добрият танцьор на света да направи малко “free style”,  да въведе малко свободна програма и да видим какво ще се случи. Много често не приемаме нещата такива каквито са и сме резистентни към живота. Идеята е да се насладим на всеки един момент и да намерим щастието дори в необичайни неща.

Може ли човек да бъде щастлив по време на пандемия и в подобна критична ситуация?

– Може, като си зададе правилния въпрос. Много хора си зададоха въпроса кое е лошото в тази ситуация и мозъкът им намери хиляди лоши причини, защо е ужасна тази ситуация. Аз си задавам различни въпроси и в книгата ще намерите много от тях. Кое в хубавото в карантината за нас? Може би, че най-после сме отделили време за себе си, или сме започнали да рисуваме, или сме имали възможност да обърнем повече внимание на децата си и т.н. С различните въпроси обръщаме фокуса на гледната точка. Когато спрем да съдим нещата като добри или лоши, ние сме едно с живота. Докато съдим нещата, ние винаги ще бъдем в една илюзия на егото, която още древните наричат Майа. Ние сме толкова дълбоко в играта, че забравяме че целият живот е една игра, временна игра. Толкова сме потопени в илюзията и се взимаме на сериозно, че наистина сме вътре във филма. Не осъзнаваме, че както сме монтажиста и режисьора, така сме и сценариста на този филм и главния герой и можем да променяме сценария. Повече хора обожават комедии, но пишат ужаси за техния герой или обожават екшъни, но пишат драми. Напишете сценарий, който искате да живеете и го изиграйте с кеф.

Медитацията ни помага да променим нашите въпроси от “Кое е лошото днес?” на “Кое е хубавото днес?”. Правилният въпрос не е “Как мога да оцелея по време на кризата и да изкарам пари?”, а “Какво мога да дам на моите клиенти?”.  Защото всеки по време на кризата стиска и иска да вземе. Ако бъдеш, обаче, сред малкото, които се отварят и започват да дават, изведнъж нещата се случват.

Когато един път постигнем състоянието на вътрешно щастие, винаги ли то ще присъства у нас в последствие?

– Да, ако го тренираме. Ако всеки ден тренираме, както при физическите тренировки, ние ще бъдем във форма. Ако очакваме да отидем тази седмица много интензивно във фитнеса и да сме във форма след две години, това е илюзия. Няма как да стане! Щастието е мускул и благодарността е мускул и всеки ден трябва да бъдат тренирани. Аз всяка сутрин отделям десет минути за моето тяло, скачам на въже; десет минути за моя ум, прочитайки книга, което е храна за моя ум и правя, също така, десет минутна медитация, която е храна за моята душа. Това са моите три базови навика.  За някой скачането на въже може да се замести с някакви други физически упражнения. Идеята е, че ако нямаме тридесет минути за себе си на ден, ние нямаме живот. Всеки може да намери малко време да отдели за себе си и ви гарантирам от опит, че тези десет минути всеки ден, след време се превръщат в съвсем различен живот. Резултатите могат да бъдат видени още след няколко месеца. Това вдига качеството ни на живот. Ние сме триединство ум, дух, тяло. Ако не се грижим за тях, те залиняват и няма как да бъдем щастливи.

Каква промяна видя в твоя живот след като достигна до това състояние?

– Нищо външно не се промени, но се промених самият аз. Промени се моето отношение към живота, което ме накара да виждам нещата по друг начин. Например, вечер винаги ще бъде тъмно, искаш или не, не можеш да го промениш. Но можеш да промениш твоето отношение към това. Всеки проблем, например в бизнеса, е възможност за нов продукт, за нова услуга. Всеки проблем е възможност аз да служа и да отида на следващото ниво. Когато се промених, всички възможности пак бяха там, но аз вече започнах да ги виждам. И пътят не е свършил, аз всеки ден имам предизвикателства като всеки един нормален човек, те просто са различни нива от преди. Аз ставам по-силен, но и тежестите стават по-тежки.

Взел съм решение, че каквото и да се случва във външния свят, аз избирам да бъда щастлив, колкото и тежко да е и каквото и да стане. Това, което най-много ме мотивира е крайната точка – смъртта. Ние сме временно тук, много за малко. Тук сме на гости и трябва да решим дали искаме по време на това гости да мрънкаме и недоволстваме или искаме да си изкараме много добре и когато дойде моментът да си отидем, благодарейки за доброто прекарване и с усмивка на лице.

В същото време, обаче, щастието да приемаш това, което те заобикаля, не е равно на бездействие. Това, че приемаш, не означава, че нямаш различни избори. Във всяка една ситуация имаш избор да промениш нещата или да бъдеш пасивен. Например, ако някой ни обижда можем да приемем това и да си кажем, че другият си е такъв. Но можем направим и различен избор, например да пробваме да променим другия човек или да му кажем, че няма повече да продължаваме да търпим обидите му и ще предприемем някакви действия. Аз тук не казвам кой е най-добрият избор, защото в различните ситуации за всеки човек има различни варианти. Но важното е да знаем че имаме свободна воля. 

Накратко, аз приемам всичко, което не мога да променя и съответно се стремя да променя, това, което може да се промени.

След като вече си постигнал едно ниво на вътрешно удовлетворение и щастие, от тук накъде? Каква е следващата ти цел?

– От тук нататък използвам времето по много по-ефективен начин. Постигането на спокойствие и хармония ми е помогнало да намаля времето да се тормозя от вътрешни противоречения. Преди когато се ядосах за нещо ми трябваха седмица, две, за да осъзная какво се случва. В момента ми трябват няколко минути. Тоест, намалявам времето, в което съзнанието ми се занимава със злободневните негативни емоции и освобождавам пространство за работа в сферите на моите три основни приоритета. А те са грижа за моето здраве, грижа за това да имам качествени взаимоотношения и постигане на свобода чрез финансова независимост. Защо точно тези три приоритета? На първо място е здравето, защото ако не съм здрав и в добра форма няма как да давам на другите, на семейство, приятели клиенти; качествените взаимоотношения за мен се състоят в това как комуникирам с хората които обичам, семейство, приятели и клиенти и дори с непознати хора на улицата; свободa чрез финaнсова независимост, тоест как да съм финансово грамотен, защото живеем в материален свят и е важно да сме материално адекватни. Желанието ми е да направя така, че парите да работят за мен, а не аз да работя за пари. В тази връзка всичко останало в моя живот е подчинено на тези три приоритета. Времето принадлежи на моите цели и мечти и аз работя за тях.

Какво би искал да посъветваш потребителите на Oxxy, когато искат да реализират своите идеи в успешни проекти?

– Да не се страхуват от неуспехите и от това да падат. Най-често проблемът зад провала е, че след като човек е паднал, после не се изправил, образно казано. Има едно старо клише, това е една японска поговорка, ако паднеш седем пъти, стани осем пъти. Животът вкарва много тежки удари и най-важното е да продължаваме напред въпреки всичко. Както казва Силвестър Сталоун във филма “Роки”, не е важно колко силно удряш, а как поемаш тежките удари и дали си готов да станеш след това. Не позволявайте чуждото мнение да определя това, което сте вие и малкото ви начало да ви прави малък човек. В началото всички сме малки.

Има пет нива на успеха, четири от тях съм взел от Ганди, петото аз го добавих. Първото е, когато никой не знае за теб, на второто ниво всички ти се смеят, на третото ниво всички те критикуват и те атакуват защото вече си опасен, четвърто – възхищават ти се, на петото ниво ставаш легенда.

И друго важно нещо – вкарайте хора в живота си, които имат, това което искате за себе си. Кога станах милионер, когато се запознах с милионери. Кога станах в добра физическа форма, когато в живота си вкарах хора с отлична физическа форма. Кога придобих по-добро чувство за хумор, когато се заобиколих с хора с по-добро чувство за хумор от моето. Кога бизнеса ми порасна главоломно, когато се заобиколих от хора които имат по-успешни бизнеси от моя. Ние се заразяваме един друг и въпросът е дали ще се заразяваме позитивно или негативно. И не на последно място, дръжте се близо до хората, на които им пука за вас и които истински държат на вас. Те ще ви дадат сила и подкрепа по вашия път.

На 3.06.2020 започва един уникален 30 дневен онлайн Маратон за Финансова Свобода, воден от мен, който ще включва общо 8 събития и много много други неща. Първият уъркшоп от поредицата е на 3.06 и е безплатен! Горещо го препоръчвам на всички, които искат да постигнат финансова независимост! Аз и моят екип ще ви очакваме!