Онлайн търговия и промените в Наредба №18

_DSC4_1Интервю с Любка Костадинова, счетоводител и управител на фирма Finance Consulting Company Ltd.

Г-жо Костадинова, какви са законите и регулациите при облагането на онлaйн продажби?

– С напредването на технологиите онлайн пазарите навсякъде стават все по-достъпни и лесни за използване. Естествено е все повече търговци да се насочват към този вид продажби, тъй като при него могат да спестят доста ресурс от наеми, заплати за продавачи, както и да разширят потребители си.

Регулациите при облагането на този вид продажби не се различава от продажбите от обикновен магазин. Ако продавате специфични стоки и услуги, за които е необходим лиценз или сертификат, то разбира се ще трябва да ги извадите преди започване на дейността. Ще следва да облагате печалбата си и при отговаряне на изискванията за ДДС регистрация ще трябва да се направи и такава.

Кои са отделните видове търговци като категории според Търговския закон и какви са техните данъчни задължения, ако осъществяват онлайн търговия?

– Онлайн търговия бихте могли да извършвате както като физическо лице (ЕТ, свободна професия и др) така и като юридическо лице. При избора на формата, под която ще работите е добре да направите консултация със счетоводител. Така по-лесно бихте могли да се ориентирате дали избраната от вас форма ще е най-подходяща за дейността, която искате да извършвате.

Важно е да се знае, че когато извършвате редовно продажби срещу възнаграждение, то вие извършвате икономическа дейност и следва да облагате своя доход. Следва да определите в кой момент ще се наложи да направите ДДС регистрация и къде ще следва да се направи такава. Ще се опитам да дам малко примери, но те са доста обобщени и би било редно да обсъдите подробно идеите си вашия счетоводител, за да може да изберете най-удачния вариант за вас.

Ако вашите стоки се намират на склад в Република България и от тук се изпращат към вашите клиенти, то ще следва да следите достигането на облагаемия оборот. Той е 50 000лв за 12 последователни месеца. Често срещана грешка е да се следи оборота за календарната година, но съгласно изискванията на ЗДДС се следят последните 12 месеца.

Ако решите да продавате на чужд пазар, примерно немски, може да наемете свой склад в Германия. Обикновено това се прави с откриване на клон в Германия, назначава се персонал, който да работи за вашата фирма. В този случай, клонът ще действа като самостоятелна единица и ще подлежи на облагане в Германия, а тук в България ще се прави консолидиран отчет. Друг вариант е да използвате чужда платформа за продажби, да изпратите своите стоки в склад на контрагента, чрез чиято платформа ще извършвате продажбите. И в този случай ще се наложи да имате счетоводител в Германия, но той ще е само за целите на ДДС, т.е. той ще следи за изискванията за регистрация по ЗДДС там и съответно ще подава ДДС декларации всеки месец, но фирмата ще има облагане относно данък печалба само тук в България.

Какви са изискванията за регистрация на електронни магазини пред НАП?

– През септември месец 2018 г. беше обнародвана промяна в Наредба №18, като в новата наредба се включиха изисквания и задължения за електронните магазини. Според наредбата, ако вие извършвате продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използвате собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платфома за извършване на продажби в интернет, имате задължение преди да започнете дейността си да подадете информация към НАП. Към момента становището на НАП е, че такава информация не следва да подават електронните магазините, които не са задължени да издават фискален бон (например ако получавате плащанията си само с банкови парични преводи и пощенски парични преводи. Плащанията с карта – дебитна или кредитна , изискват издаване на касов бон). Ако вие сте задължени да издавате касов бон, то следва да подадете информация съгласно приложение 33 от Наредбата към НАП. Следва стрикно да следите, дали и кога ще настъпи промяна в подадената информация, тъй като има изисване при всяка промяна, както и при прекратяването на дейност на електронния магазин да се подава наново информация в НАП в 7 дневен срок. Тази информация се подава за всеки отделен електронен магазин.

На база на подадената информация НАП ще поддържа публичен електронен списък на електронните магазини, с цел защита на потребителите. Затова, ако вие не сте задължени да подавате исканата информация към НАП, но искате да бъдете включени в този регистър може по желание да подавате данните, изисквани в Приложение 33 към НАП.

Изискването за подаване на информация влиза в сила от 29.12.2018г. Като всеки електронен магазин, който започне дейност след тази дата следва преди това да подаде данните към НАП. За действащите към датата на влизане в сила на измененията електронни магазини крайният срок за подаване на данните е 29.03.2019г. Специфично е и изискването тази информация да бъде подавана с електронен подпис в системата за електронни услуги на НАП, т.е. вие следва да имате електронен подпис или да упълномощите притежател на такъв да подава информацията към НАП.

В Наредбата е въведено и определението СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговските обекти). Какви изисквания има спрямо използвания от електронните магазини софтуер?

– Изискванията за използване на софтуера са същите като описаните по-горе общи изисквания за управление/регистриране на електронния магазин. Тоест, трябва да се подава и декларира в НАП първоначална информация за софтуера, както и информация за всяка промяна, свързана с него. Това означава, че следва да има някой, който да следи за тези промени, за да няма санкции. Ще трябва да се следи и дали закупения СУПТО ще остане регистриран в НАП. Важно е да се отбележи, че НАП не поема задължение да информира потребителите на софтуера, ако в един момент, поради някаква причина, този софтуер не отговаря вече на изискванията и НАП го отпише от списъка си. А използването на нерегистриран софтуер води до санкции и затваряне на обекта до 30 дни. Фирмите ще трябва или да закупят и поддържат електронен подпис, или да плащат на упълномощено лице с електронен подпис да подава тази информация. Ще трябва да се закупи/лицезира СУПТО, с който работи фирмата, ако има касов апарат и да се направи връзка между тях.

Има и изискване всички електронни магазини да съхраняват информацията, създадена чрез използвания софтуер и да я предават на проверяващите органи при поискване. Сроковете за съхраняване са различни:

– За ведомости за заплати – 50 години
– Счетоводни регистри и финнасови отчети – 10 години
– Документи за данъчно – осигурителен контрол – 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани
– Всички останали – 5 години.

За част от информацията има изискване след посочения срок да се предава в Националния архивен фонд.

Кога е нужен касов апарат при онлайн продажбите?

– Касов апарат е нужен при всички случаи, при които го изисква Наредбата (както е споменато по-горе). Има ли плащане, което съгласно нея трябва да се издаде касов бон, то следва да се използва и касов апарат. Това не е ново и не е резултат на промяната, то е валидно още от 2013г. Това, че масово електронните магазини нямаха касов апарат, а приемаха такива плащания без да бъдат строго следени не променя факта, че изискванието е в сила от години.

Това са най-общо изискванията. В практиката съществуват редица специфики и всяки един търговец следва да прецени дали и на какви критерии отговаря, за да може правилно да прецени кои задължения се отнасят за него. Ако се затруднявате да определите къде подападате, може да използвате сайта на НАП, където има някои примери. Следва да се консултирате и с вашия счетоводител. И ако пак има неуточнени въпроси бихте могли да изпратите и официално запитване към НАП.